Темата за минималната заплата и реалната покупателна способност е ключова за разбирането на икономическото благосъстояние на едно домакинство. Дори когато минималната работна заплата е определена в евро или е обвързана с европейските стандарти, това невинаги гарантира реален и устойчив жизнен стандарт. Причината е проста – стойността на една заплата се измерва не само в числа, а в това, което може да бъде закупено с нея. В следващите редове ще разгледаме по-подробно принципите, които влияят върху реалния стандарт на живот.
Минималната заплата в евро – номинална срещу реална стойност
Минималната заплата, изразена в евро, често се използва за сравнение между различните държави. На пръв поглед по-високата сума изглежда като знак за по-добър стандарт на живот. Но в действителност това е само номиналната стойност – цифрата, която човек получава на трудовия си договор. Реалната стойност е това, което може да бъде купено с тази сума, и тя варира значително:
- В страни с ниски цени една и съща минимална заплата осигурява по-висока покупателна способност;
- В страни с високи цени минималната заплата може да не покрива основните разходи, въпреки че изглежда висока на хартия.
Разходи за храна – най-голямото перо в бюджета
Покупката на храна е сред основните категории разходи на всяко домакинство. Разликите в цените може да бъдат значителни – между евтини основни продукти и скъпи храни, както и между различни държави или дори региони.
Как нивото на минималната заплата влияе върху този разход?
- Ако цените на основните продукти са високи, голяма част от дохода отива за храна;
- В страни с по-ниски цени, хората могат да си позволят по-разнообразно и по-качествено меню;
- Достъпът до местни продукти, промоции и големи търговски вериги също влияе значително.
Когато минималната заплата е ниска спрямо цените, домакинствата често избират най-икономичните продукти, което влияе на качеството на хранене.
Разходи за стоки от първа необходимост
Тази категория включва хигиенни продукти, препарати, дрехи, обувки, малки домакински стоки. Върху възможността на домакинството да си ги позволи с минимална заплата влияят няколко фактора:
- Наличието на големи международни вериги понижава цените;
- Вносните такси и ДДС може да ги увеличат;
- Разликите в качеството: евтините стоки често се износват по-бързо, което води до по-честа подмяна и нови разходи.
Една минимална заплата в евро сравнена в различните страни може да покрие само базови нужди или да позволи закупуването на по-качествени стоки, всичко зависи от нивото на местната икономика.
Разходи за услуги – истинският тест за покупателната способност
Услугите, които едно домакинство потребява, обикновено са най-силно обвързани с местния стандарт на живот и трудовия пазар. В това перо са включени сметки за ток, вода и отопление, транспорт, мобилни услуги и интернет, фризьорски и козметични услуги, ремонти, здравни услуги.
Цените на услугите често растат по-бързо от минималната заплата, тъй като са повлияни от заплатите на специалистите, инфлацията и енергийните разходи за осъществяването им.
По отношение на услугите, минималната заплата в евро може да бъде достатъчна ако цените на услугите са ниски и ще се окаже недостатъчна ако сметките и услугите са по-скъпи от средното ниво.
Какво всъщност определя стандарта на живот?
Минималната заплата е само един от факторите. Реалният стандарт зависи от:
- общото ниво на цените;
- съотношението между доходи и разходи;
- достъпността на жилища;
- социалните и данъчни политики;
- наличието на безплатни или субсидирани услуги (здравеопазване, образование, транспорт).
Стандартът на живот в две държави с еднаква минимална заплата в евро може да се окаже коренно различен, просто защото цените във всяка от тях се различават значително.
Покупателната способност – истинският измерител на качеството на живот
Сравнението между минималната заплата в евро и реалните разходи за храна, стоки и услуги, разкрива една важна истина – не е важно колко получаваме, а какво можем да си позволим. Разбирането на тази разлика е ключово за всеки, който иска да прецени реалния стандарт на живот, да планира бюджет, да сравнява нивото му между различни държави и да взема информирани и обосновани решения за работа и преместване.
